В православната вяра на българите светецът Николай Мирликийски (Свети Никола), се почита като патрон на рибарите. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони. Християнската иконография го изобразява като възрастен мъж.
Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е “слуга на Св. Никола”. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода й. Св. Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници.
Когато се приготвя шаранът или друга риба с люспи, люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда.
Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.
В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
В народната представа Свети Никола носи първият сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки.
Ако на Никулден се появи скреж, това е добре за зърнените култури. Известна е поговорката: “Днес му е денят, утре му е снегът”.
На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта.
Свети Никола се смята покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат рибари, търговци, воденичари, ловджии, банкери.
На този ден празнуват носещите имена:Никола, Николай, Николина, Николета, Ненка, Нина, Нино, Кольо
