На 24 ноември православната църква почита Света великомъченица Екатерина.
В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина се почита най-вече в Южна България.
В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка.
В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед.
Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“.
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на Св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да „замажат и затворят очите“ на мишките.
