На 6 януари честваме Богоявление-Йордановден

Богоявление е един от най-древните християнски празници.

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан.

В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

Първоначално е посветен на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите.

Девойките, също по свой начин вземат участие в този празник.

Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят „света“ вода.

На реката се измиват домашната икона и своите лица.

В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, които са се оженили миналата година), за да са живи и здрави цяла година.

Къпането се извършва от специални хора „хаскари“ или „къпинчари“.

Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.

Народа нарича празниците Богоявление и Йордановден по общо име „Водици“, заради връзката им към вода.

На този ден също се празнува рождения ден на великия син на българския народ Христо Ботев, краткият, но ярък живот, който е изиграл огромна роля не само в борбата на българския народ за свободата, но и в българската литература, история и култура.

На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода.

Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите.

Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст.

С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки.

Вечерта срещу Йордановден е третата ( последна) кадена вечер.

Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, независимо от годишното време.

Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.

Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.

Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.

На този ден празнуват всички носещи имена:

Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий.