Преминаваме към зимно часово време

Връщането към астрономическото часово време ще се извърши в 4.00 часа на 30 октомври, съобщиха от ГД “Национален център по метрология” към Българския институт по метрология.
Тогава стрелките на часовниците трябва да бъдат върнати един час назад.

Смяната на часовото време се прави с основна цел да изкарваме повече време на светло, като има и доста мащабни икономически ползи от него. В света има 118 държави, които сменят часа, но има и такива които не го правят. Има естествено и мрачна статистика за период около смяната на часовете. Според нея повиквания към Бърза помощ нарастват с 12 %, самоубийствата с 66%, инфарктите с 75% и нещастните случаи с 29%.

Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал” през 1784 г. и предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г. България въвежда лятното часово време през 1979 г. След известни промени през годините, днес то започва в 3.00 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4.00 часа в последната неделя на октомври, когато часовника се връща с един час назад – или обратно на 3.00 ч.

Преминаването от лятно към зимно часово време, освен че пести енергия, чисто икономически, осигурява на хората повече светлина и повишава активността им, смятат специалистите. Според много от тях обаче смяната на времето има и негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник. Някои смятат, че връщането на часовника с един час назад може да доведе до изостряне на хроничните заболявания и депресия, докато други експерти обясняват, че това се дължи единствено на самовнушение.

Всъщност преминаването към зимно време не оказва съществено влияние на здравето на хората, но може да развали тяхното настроение, обясняват учени. Проучванията показват, че един или два дни след промяната на стрелките, хората могат да развалят настроението си. Преходът от лятото към зимата може да причини на организма определено напрежение, нарушение в съня, повишен риск от психични заболявания и пътнотранспортни произшествия.

Преходът два пъти в годината – към лятно и към зимно часово време е “напразно и безполезно”, уверени са финландски учени от няколко научни института в страната. Вместо този вариант, който все повече изследвания доказват, че е твърде вреден за здравето, те предлагат да се правят промени в работния график през летните и зимните месеци – през зимните да се работи 2 часа по-малко, а през летните – 2 часа повече.

Екипът от учени е бил създаден по поръчка на Националния институт по здравеопазване на Финландия преди година. Тази седмица той официално обяви своята позиция, която по думите на главния лекар на института Тимо Партонен е и подкрепена с много доказателства. В свое изказване, цитирано от АМИ-ТАСС, той казва още, че преходът към лятно време и след половин година връщането към астрономическото води до сериозни нарушения при много хора: “Тези нарушения траят средно 3-5 дни, но не са малко случаите и на далеч по-дълъг срок за нагаждане на организма. За разлика от това, предлаганата от нас идея ще дава възможност на хората, в това число най-вече на учениците, да бъдат най-активни именно през светлата част на деня”. Едновременно с това финланските учени вярват, че по-късото работно време през зимния сезон, ще даде възможност на хората да спят по-дълго, което ще се отрази положително на здравето им, а премахването като цяло на прехода час напред-час назад ще облекчи биологичния ни часовник.

Миналата година местенето на стрелките беше отменено в Русия. Европа трябва да обмисли вариант за премахване на лятното часово време. Това заяви председателят на Дружеството по медицина на съня д-р Славчо Славчев. Според него местенето на часовниците води до неочаквани влошавания на здравословното състояние, като се нарушава балансът в организма, а психиката се обостря. Болните от сърдечносъдови заболявания страдат най-много от смяната на часовото време. По данни на Световната здравна организация между 40 и 45 на сто от хората в Европа, включително и в нашата страна, страдат от безсъние, като една от най-честите причини за това хората отбелязват смяната на часовото време.