Честит Гергьовден!!!

Гергьовден

 

Гергьовден е един от най-големите и важни празници. Има езически корени, свързани с природата, пролетта и плодородието, но това е отдавна забравено и днес празникът има друго значение и символ.

Затова и Гергьовден има особено значение за земеделците и скотовъдците у нас –младо агне  се принася курбан на св. Георги; обредно се излива първото издоено мляко в реката, за да тече млякото на животните през годината; берат се букети пролетни цветя за украса и здраве, на нивата се заравя червено великденско яйце – за берекет.

На Гергьовден трапезата е богата и разнообразна, а най-важно място на нея заема агнешкото месо. Някога се е приготвял агнешки курбан, опят в църква, а днес просто готвим ястие с агнешко – независимо дали цяло опечено животно, или символичен малък къс месо, но то трябва да присъства на масата. Някога обредното колене на животно е било съпроводено със задължителни ритуали с езически произход като намазване на лицата на малките деца с кръв от курбана. На гергьовденската трапеза се е придавало голямо значение – освен агнешкото, на нея е присъствал и обреден кравай, важен почти колкото питката, месена на Бъдни вечер. Украсявал се с плетеници – символи на кошара, овце, агнета, а също и на земеделския поминък.

В България на Гергьовден се отбелязва и празникът на Българската армия, Денят на храбростта. Чества се от 1880 г. насам, когато княз Александър Батенберг издава указ и учредява военния орден „За храброст”, с който се награждават извършилите подвизи на бойното поле. В началото празникът се е отбелязвал скромно, но по-късно цар Фердинанд му придава показност и пищност. В годините 1946-1989 традицията на честването на празника е прекъсната, а след това отново възстановена. На този ден армията отбелязва своя празник, както и Деня на храбростта, с военни паради, армейски тържества и авиопредставления, панахиди за загиналите военнослужещи и молебен за живите.

Имен ден празнуват Георги, Герго, Гергана, Галя, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце и др.